Mar 29, 2008, 9:21 AM

Тъга и самота

  Poetry » Other
3.7K 0 6
 

Тъга и самота -

две от най-oмразните неща,

които завлядяват нашата душа.

И светът е вече друг -

по-страшен и различен -

вече никой не е до теб -

на никого не можеш да се довериш,

защото светът днес е лицемерен.

И трудно се намира приятел верен;

и докога ще е така?

Докато не се промени вечността...

А кога би станало това?

Аз едва ли ще разбера...

А сега тъга и самота е

обзела отново света -

нека тъжна и сама

с теб това да споделя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...