Тъга по родното место
Родното си място го забравям.
Моят път отведе ме далеч.
Спомените вече ги заравям.
Рядко идва и за него реч.
Как жадувам в него да се върна.
Там да стъпи моя морен крак.
Пак за него спомен да прегърна,
да погледна родния си праг.
Горската прохлада да усетя
до студено кладенче с вода.
Вечер със светулките да светя,
да оставя в сèлото следа.
Да подишам жадно сенекоса.
Да откъсна пита слънчоглед.
Да погаля влашка* русокоса,
да здрависам бившия съсед.
Да изпия чаша прясно мляко
от доената сега коза.
И да се напия вечер яко
с правената в селото боза.
Да поседна кротко на чардака,
да послушам птиците навън.
Да откъсна аз листо от драка
и да не свършва този сън!
---------------
*кочан царевица
© Никола Апостолов All rights reserved.
