Jan 22, 2014, 8:52 PM

Тъга по родното место 

  Poetry » Other
325 0 2

Родното си място го забравям.

Моят път отведе ме далеч.

Спомените вече ги заравям.

Рядко идва и за него реч.

 

Как жадувам в него да се върна.

Там да стъпи моя морен крак.

Пак за него спомен да прегърна,

да погледна родния си праг.

 

Горската прохлада да усетя

до студено кладенче с вода.

Вечер със светулките да светя,

да оставя в сèлото следа.

 

Да подишам жадно сенекоса.

Да откъсна пита слънчоглед.

Да погаля влашка* русокоса,

да здрависам бившия съсед.

 

Да изпия чаша прясно мляко

от доената сега коза.

И да се напия вечер яко

с правената в селото боза.

 

Да поседна кротко на чардака,

да послушам птиците навън.

Да откъсна аз листо от драка

и да не свършва този сън!

---------------

*кочан царевица

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Санвали!Много се радвам, че харесваш рботите ми!
    Желая ти здраве, вдъхновение и аз да се радвам на твоето творчество!
    поздрави и хубав ден!
  • Поздрав, Никола!
    Тъгата по спомена...
Random works
: ??:??