Тъй дълго липсваше ми
Дланта ми в твоята сега се гуши
и сякаш винаги така било е.
Отпивам обичта ти с топли устни.
И се страхувам, че във сън живея.
Очите ти ме гледат пак със радост,
а моите, напити от любов съзират
искри, които светят с благост,
че в тях сияя цялата от святост.
Тъй дълго липсваше ми и болеше.
Но днес до мен си и празнувам.
Какво, ако и утре си заминеш,
нали ще зная, че в сърцето ми живееш.
Най-топлото на моето жадуване
е в трепета на твоите устни
и светлото на вятърно летене
сега е в твоето завръщане.
Очите си не мога да откъсна
от блясъка на твоето звездене.
Потрепвам в твоята прегръдка
и зная, че това е - истинско живеене.
Без теб не съм живяла и минута,
а век копнеех да се върнеш.
Сега е ценна малката секунда,
в която с обич ме целуваш...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
