Тъй както другите и аз
ще легна в падналата шума.
Небе над мене – тюркоаз,
под мен – земята е бездумна.
От храстите ще изхвърчат
врабци подплашени. От що ли?
И стиховете ми след тях
ще литнат – радостни и волни.
Природата ни начаса
и по закона: няма празно,
ще връчи моята мечта
на кос, в небето тюркоазно.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up