Тъй липсваш ми...
... kıyamadım uyandırmaya... *
... когато залезът притихва
с разплетените мисли
в капчици тъга...
когато стихва
в тъмното
безвремие
и брули
по паважа
синева...
...
и липсва ми
постелята
от тръни
която някога
от болка
съградих
защото все
не стигаше
дъхът ми
защото утрото
в очите ти
открих...
...
и толкова
отдавна
се завръщам
към допира
на топлите ти длани
не помня от кога е тихо...
пак вятърът
погубил е
съня ми...
...
тъй липсваш ми...
като присъда...
отеква в тъмното
преляла тишина...
когато те изкупя
ще те имам...
а може би
дори...
ще си простя...
* (не посмях да те събудя)
