Тъй млада в рая
В памет на Горяна, която вече не е сред нас
ТЪЙ МЛАДА В РАЯ
Говореше ми думи ти красиви
и бяхме с тебе двамата щастливи,
животът хубав бе тогаз за нас.
Защо останах сам в този час?
С коса бе дълга, къдрава и руса,
от мъка днес сърцето ми се къса.
С очи бе сини като Рилско езерце
и усмивка грееше на твоето лице.
На всички липсваш, най-вече на мен,
без теб животът тежък ми е всеки ден;
в съня протягам аз ръце да те прегърна,
но щом събудя се, не мога да те зърна.
До мен те няма, мила, в този час.
Защо съм сам? - сънен се питам аз.
Без тебе трудно ще живея, зная!
Защо тъй рано Господ взе те в рая?
10.05.2008 г.
© Валентин Добрев All rights reserved.
