В кална локва
жалко отражение,
да плаче той отново почва
и буди съжаление...
Уж пък клоун! Уж се смее!
Но кой ли забелязва,
че душата му от болка тлее
и гасне бавно-бавно?
Размазания грим избърсал
и носът - червен по неволя,
да извика би избързал:
"Колко мразя тази роля!!!"
Но животът е ужасен!
Какъв да бъдеш? Кой те пита?
И аз съм клоун! И аз прекрасна
мислех, че ще е съдбата!
Уви, уви!
В кални локви
вперили сме поглед тъжен.
Тъжен клоун съм! А отдавна можех
без грим, без нос да си живея!
11.11.14г.