Тъжен мир
И дните се изхлузват подир мен
в забравени, самотни нощи,
и сякаш нямам ден,
защото миговете му са лоши!
И любовта е плод забранен -
в самотата гние и се трови,
и аз съм получовек ранен,
чиято болка сърцето на парчета рони!
И слънцето за мен е черно -
в безкрая му аз виждам своя край,
и зная, че ще плача прекомерно,
защото вярвах, че ще има рай!
И хората са просто шума,
в която има купища сълзи,
а има една едничка дума,
която може и да ни спаси...
МИР
И мирът ще настъпи
едва, когато човекът е далеч,
и в безпределни синева
слънцето ще грее веч!
© Надежда Кацарова All rights reserved.
