Тъжен следобед
Уморени очи и коси, побелели във корена.
На масата - чаша кафе.
Стари снимки, подредени в албуми по спомени.
В женско тяло - душа на дете.
В тези снимки има толкоз очакване!
Любовта (Слава Богу!) я срещнах сега.
Но уви, ще остане бездетна,
безснимкова, споменна…
скрита в мислите или в съня.
Днес е кофти. Навън превалява.
Ти си в къщи. Аз съм в къщи. Сама.
Днес не гледам света със очите на влюбена.
Днес е ден за тъгуване на самотна жена.
Днес небето вместо мене поплака.
Куп въпроси измъчват ме злобно.
Всеки избор се плаща и има цена.
Дали съм обичана?
Или просто удобна?
© Алена All rights reserved.
