May 9, 2018, 10:09 AM  

Тъжна изповед 

  Poetry
352 0 2

Играта свърши, простих се с всичко и поех
по същия трънлив и кален път на който бях преди.
Последно сбогом и довиждане от теб не взех,
каквото беше – помниш, затова не ме съди.

 

Със себе си не взех ни куфар, ни багаж,
само с пакетче сол съм в празните джобове.
Вземах я с мен да ръся в раните си за кураж
и болката с размах да пълни моите дробове.

 

Краката ми отдавна ходят боси в тая кал
и тръните бодат ги като бесни твари.
Безмилостни, отровни, и без жал –
разпалват във сърцето ми пожари.

 

От спомен в спомен скачам все така
и хиляди животи преживявам с теб в ума ми.
с тях смея се и плача, докато вървя, 
и чакам да намеря краят на друма ми.

 

© Joakim from the grave All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??