Тъжна изповед
Играта свърши, простих се с всичко и поех
по същия трънлив и кален път на който бях преди.
Последно сбогом и довиждане от теб не взех,
каквото беше – помниш, затова не ме съди.
Със себе си не взех ни куфар, ни багаж,
само с пакетче сол съм в празните джобове.
Вземах я с мен да ръся в раните си за кураж
и болката с размах да пълни моите дробове.
Краката ми отдавна ходят боси в тая кал
и тръните бодат ги като бесни твари.
Безмилостни, отровни, и без жал –
разпалват във сърцето ми пожари.
От спомен в спомен скачам все така
и хиляди животи преживявам с теб в ума ми.
с тях смея се и плача, докато вървя,
и чакам да намеря краят на друма ми.
© Joakim from the grave All rights reserved.
