Тъжна красота (егати тъпото заглавие б.м.)
но аз мога само толкова..."
от посредствения автор
Най-красива е тъгата, а най-тъжен е недостижимият стремеж. Затова, ако решиш да достигнеш края на земята, напред върви, докато от умора не умреш. И в смъртта ликувай! И в смъртта помни! От тъжната ти участ красота ще се роди. _________________________________________________________ (Така е, като от 3 седмици всяка вечер съм на работа и имам сополи и кашлянки)
© Михаил Костов All rights reserved.
