Тъжна песен
... и тиха, и лека ще чуят малцина
как влиза в дома им тъгата...
Уйлям Бътлър Йейтс
И тиха, и лека в дома ми влезе тъгата,
ах, как лека влезе тъгата...
Хубаво и било при мене, тя тихо ми каза,
ах, как тихо го каза...
Дар донесе - нова роба, да облека душата,
ах, с тъга облякох си душата...
После кротко ми разказа приказка за мрака,
ах, за мрака... пак за мрака...
Там няма слънчев изгрев, нито залез има,
ах, ни изгрев... ни залез има...
Без звезди, без месечина, само вечна зима,
ах, без звезди... без месечина...
Небето синьо и облаците нежни бели, бели,
ах, колко нежни са и колко бели...
Красиви спомени са само в дните отлетели,
ах, само в дните отлетели...
Много тъжна приказка разказа ми тъгата,
ах, тъгата... тя, тъгата...
Защо ли като нежна фея, пуснах я в душата,
ах, защо ли пуснах я в душата...
Вървях сама по пътя, който слива се със мрака,
ах, как слива се със мрака...
И забравих в здрача, как обичам светлината,
ах, как обичам светлината...
Как нежни истински любови нося във сърцето,
ах, как ги нося във сърцето...
Че скрила съм сълзи и обич, дори в небитието,
ах, там, дори в небитието...
И вървя по ангелска пътека в дреха от звезди,
ах, в нова дреха от звезди...
И все още пълна е луната с копнежи и мечти,
ах, с какви копнежи, със какви мечти...
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
