Тъжна песен
Ангел мой, там горе в небесата,
не виждаш ли как силно ме боли
от липсата ти, тука на земята?
Душата сякаш в ада ми гори.
Сълзи се стичат тихо, безутешно,
от мъка вие майчино сърце,
а думите за теб, така излишно,
напират в тъжна песен. О, дете!
Аз всичко от живота бих ти дала,
отново да те срещна със любов,
с ръце да те погаля и забравя
съня кошмарен, от онази нощ.
Да чуя пак гласа ти, да потъна
в звездичките на топлите очи,
с усмивката омайна да пребъда,
до края на житейските си дни.
Липсваш ми, макар че те усещам
чрез полъха докосващ същността...
Как искам аз съдбата си погрешна,
във пъзел нов... за теб да подредя.
Утре стават пет месеца от жестокото убийство на моя син Тихомир.
© Таня Мезева All rights reserved.
