Тъжна приказка
И този дом заглъхна и посърна.
За втори път Зловещата се върна
да грабне и последната искрица –
живота на нещастната вдовица.
А този дом преливаше от радост,
бе пълен и с живот, и с младост.
Закриляни от майката-орлица,
растяха седем хубави дечица.
Но тясна стана родната им стряха.
Пораснаха и всички отлетяха.
Разпръснаха се нейде по земята
да търсят хляб и щастие децата.
Останаха сами и натъжени,
от болка и тревоги наранени,
добрата майка, таткото грижлив
в дома притихнал, мрачен , сив.
В очакване напразно остаряха.
Очите им от сълзи ослепяха.
Заслушани в дъждовните капчуци,
бленуваха за рожби и за внуци.
И… чакаха. Но никой се не върна.
Бащата залиня, прегърби се, посърна.
Сломен от мъка, скрита във душата,
угасна бавно, легна във земята.
Изпрати го нещастната вдовица.
А после като восъчна свещица,
от бурен, леден вятър угасена,
отиде си, от мъка покосена.
Българийо, родино моя мила,
и ти сега си тъжна и унила.
Разпръснаха неволи по земята
свидните ти рожби, майко свята!
© Генка Богданова All rights reserved.
