Nov 4, 2009, 11:15 PM

Тъжна пролет

  Poetry » Other
648 0 1

Пролет нова и невинна

душите с топлина изпълва,

а моята е сякаш празна

и радостта не разпознава.

 

Навред всичко засиява,

а в очите ми – сълзи, 

сърцето в миг помръква -

една мъка му тежи.

 

Пролет нова, но позната

с упрек ми нашепва,

идеалите предала,

на суетата днес съм жертва.

 

Една тъга мистична

нежно ме прегръща,

била съм някога различна

и с горест споменът се връща.

 

Пролет някоя преди

по-красива е била

раждали са се мечти,

а сега тлее празнина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...