Пролет нова и невинна

душите с топлина изпълва,

а моята е сякаш празна

и радостта не разпознава.

Навред всичко засиява,

а в очите ми – сълзи, 

сърцето в миг помръква -

една мъка му тежи.

Пролет нова, но позната

с упрек ми нашепва,

идеалите предала,

на суетата днес съм жертва.

Една тъга мистична

нежно ме прегръща,

била съм някога различна

и с горест споменът се връща.

Пролет някоя преди

по-красива е била

раждали са се мечти,

а сега тлее празнина.