Тъжна пролет
Пролет нова и невинна
душите с топлина изпълва,
а моята е сякаш празна
и радостта не разпознава.
Навред всичко засиява,
а в очите ми – сълзи,
сърцето в миг помръква -
една мъка му тежи.
Пролет нова, но позната
с упрек ми нашепва,
идеалите предала,
на суетата днес съм жертва.
Една тъга мистична
нежно ме прегръща,
била съм някога различна
и с горест споменът се връща.
Пролет някоя преди
по-красива е била
раждали са се мечти,
а сега тлее празнина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартина Всички права запазени
