Тъжният поет
Тъжният поет
Хубавата поезия се ражда от тъга,
тя блика от поета, от неговата душа.
Една голяма тъга свързана със самота,
живее той с тях но търси любовта!
Една тъга голяма след раздяла със жена,
на която дал е сърцето си, своята душа.
Жената си тръгна, за жалост, не го разбра,
бяха заедно но при тях дойде ревността!
Повярва той че отново дошла е любовта,
на две влюбени сърца, тази истинската!
Отново се оказа само една несбъдната мечта,
тя отиде си и с нея падна маската на жена!
И пак поета пише, с тъга реди своите слова,
за хората, живота, морето и за любовта.
Но останала е в него още една мечта и вярата
че скрита е тя дълбоко в човешката душа!
© Валентин Миленов All rights reserved.
Асоциирам го с дете в детската, което излиза да рецитира стихче. 