Тъжно
Ние сме само прахосници,
ползваме много неща,
забравяме бързо и бягаме
към следващите така.
Ние сме жалки бездомници,
живеем в една самота,
в която се лъжем и гониме,
докато ни чака смъртта.
Ние сме хора и толкова,
въртяща минутна стрелка.
Все сами, като в лудница
крещим в нелогични слова.
Ние сме просто мишени,
които се движат без ток.
За другите празни, за себе си
в още по-празен живот.
Ние сме само материя,
болка и нещо в проект,
заспивам, но празна треперя,
съжалявам за мен, не за теб.
Безсмислено празен, в очите
на другите, себе си скрил,
не помниш, какво си изгубил,
приятел си бил, ала бил.
Празното вече е злоба,
напълни се моят предел,
ще крещя, ще крещя и на Бога,
човешкия смисъл отнел.
Когато безумно обичаш,
когато безумно си сам
когато безумно отричаш,
а той е някъде там.
Заспивам, това ми остана,
след нищото, нищо не съм
и нищо и никаква рана
нито ден, нито нощ, нито сън.
И утре отново сме хора,
напразни и ведро сами,
часове аз вървя без умора
в коридорите от сълзи.
Докогато очите прелеят
с няколко шепи от пръст
и Безмислено с Вечно се слеят,
жалко е, но няма друг път.
© Мария All rights reserved.
