Dec 28, 2007, 5:21 PM

Тъжно

  Poetry » Other
1.5K 0 7
 

ТЪЖНО

 

Тъжно е да пиша тъжно,

когато безсънието тегне,

вятърът донася хладно,

а съзнанието не ще да легне.

 

Тревогата ми ражда проза,

която ми звучи банално.

Май ми трябва една роза,

за да не ми е толкова печално.

 

Тъжно е да пиша тъжно,

когато скучно е да пиша проза.

Това все пак не е важно...

Подари ми една роза!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диди Ф All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...