Oct 29, 2008, 5:56 PM

Тъжно

  Poetry » Love
757 0 0
Ако си тръгнеш - значи не обичаш,
без обич - по-добре да няма.
Да няма - спомени отлитат,
отлитайки и диря не остава.
Небето си синее както вчера,
а преди лягане е толкоз тежко.
Тежи, когато теб те няма,
но ти не идваш - и нощта е грешна.
Тежат звездите в коша на тъмата,
във черното една не падна!
А падайки тя би донесла
вещание за нещо свято.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...