Тъжно
477
0
2
Толкова съм странен, луд, различен.
Трудно ми е сам да се позная.
На наивник някакъв приличам,
който с любовта игра играе.
Тя не може все да ме намери.
Скрил съм се умело, безпогрешно
и треперя, истински треперя.
В чуждите очи изглеждам смешно.
Но живея със надежда бледа,
все пак тя при мене да намине.
Глупаво е, ала както гледам
и животецът ми като дим в комина
се изнизва мирно и полека.
Няма нищо светло да се случи.
Нямам даже собствена пътека.
Ще си ида тихо, като куче.
Нищо важно всъщност не направих.
Няма кой за мене да ридае.
Ни дете, нито дърво оставих...
Шепа сняг – ще се стопя нетраен...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
