Толкова съм странен, луд, различен.
Трудно ми е сам да се позная.
На наивник някакъв приличам,
който с любовта игра играе.
Тя не може все да ме намери.
Скрил съм се умело, безпогрешно
и треперя, истински треперя.
В чуждите очи изглеждам смешно.
Но живея със надежда бледа,
все пак тя при мене да намине.
Глупаво е, ала както гледам
и животецът ми като дим в комина ...