Живях, обгърнат от миражи,

сред лукс и жалка нищета.

Сега, каквото да се каже,

изпитал съм го на света.

Сърцето ми почти изстина,

нима съм стар и уморен?

И футболът не е доктрина,

а на ,,Ботев" як съм фен.

Защо разреждам питието,

което носи ми наслада

и заприличвам на детето,

що пие само лимонада?

Мислите безспир блуждаят,

бързо раждат се, умират.

Дори за тотото нехаят...

Жените погледа не спират.

Безкрайно тъжно, пусто стана...

А май на Вас това ви втръсна?

За Рая автобус ще хвана.

Да взема и да се обръсна!