В небето гледам. Тъжно е без тебе.
И спомням си за нашето небе,
когато, тихо вплели си ръцете,
броях звезди по твоето лице.
А те огряваха го топло, ярко.
Луната заслепяваха дори.
Потъвах в тях полека, бавно,
докато сънят ме покори.
На утринта поемах пътя
към моя сив, забързан ден.
Дълбоко пазех в мен оная тръпка,
съзнавайки – за мене си роден…