Тъма над листите ми падна
Тъма над листите ми падна
В този сайт - така лиричен,
от скоро пиша и въздишам.
Но се оказах вид несимпатичен,
четците само тройки пишат.
А едва удържам вдъхновение,
стиховете вече не броя.
Нямам никакво търпение
новия си стих да сътворя.
Но черна котка път ми мина
още в първия ми поетичен час.
Намериха се двама-трима,
казват - за поет не ставам аз.
Тъма над листите ми падна,
понесох тежко истината аз.
На моливът ми кръвното му спадна,
казва "Не е таз работа за нас!".
Но тук намирам и подкрепа,
има-няма всичко два човека.
А музата ми явно едва крета,
щом няма го таланта на поета.
И как сърцето да накарам
да седне кротко в този час!?!
Щом стих започна да докарвам
как идват римите - не зная аз!
Но днес реших да взема мерки,
четящите жертвоготовно да спася.
Ще взема аз да свия перки,
сред първите да се не глася.
И пак седя под таз луна...
Стих след стих аз пак редя...
Разбрах аз трудно истина една,
без друго мога, но без поезия - едва!
© Светла Асенова All rights reserved.
