Apr 22, 2008, 1:03 AM

Тъмна глухота!!! 

  Poetry
765 0 0
Тъмнината ме обгръща...
Лед сковава тялото ми свито,
отнася ме далеч, към болката ме връща...
Към миналото страшно...
Изстрадала душа една, се движи
боса, гола и САМА...
Спомените тежки
разяждат емоциите ми човешки...
Тичам, викам и рева,
търся утеха една, в тази глуха тъмнина...
Спира ме Смърта и крещи зловещо:
Искам те, няма вече светлина...
Няма вече радост, няма любов...
Адът ще е твоят дом за век и веков.

© Пламен Петров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??