Тъмна сянка
Подхвърлена ръкавица. Предизвикана съм!
Връхлита вятър! И изгася свещите!
В мрака - съм раздвоена. И чезна само.
Звънти тишина. От филм на ужасите.
А нощта невинно преваля. Дъх пресича.
Игра на светлосенки? Не, на тъмна сянка!
Убила порива у мен за бунт.
Дързостта ми заситила. И набира скорост!
С горещи сълзи да ме пресити!
Как съска на вятъра (тъмната ми сянка) -
безумно, лудо, боязливо!
Зарад вечния свят, хармонията, хората!
И се разпръсква в мен щастливо!
Последва Слънцето и птиците,
и достойно пише (или не) прозата.
И като Сизиф ненавижда угрозата
(двойствената).
И все копае съзнателно съдбата...
(своята).
Като Сизиф, щастлива, слепешком се бори
с всекидневна (ожесточена) борба и порив!
Връхлита вятър! И изгася свещите!
В мрака - съм раздвоена. И чезна само.
Звънти тишина. От филм на ужасите.
А нощта невинно преваля. Дъх пресича.
Игра на светлосенки? Не, на тъмна сянка!
Убила порива у мен за бунт.
Дързостта ми заситила. И набира скорост!
С горещи сълзи да ме пресити!
Как съска на вятъра (тъмната ми сянка) -
безумно, лудо, боязливо!
Зарад вечния свят, хармонията, хората!
И се разпръсква в мен щастливо!
Последва Слънцето и птиците,
и достойно пише (или не) прозата.
И като Сизиф ненавижда угрозата
(двойствената).
И все копае съзнателно съдбата...
(своята).
Като Сизиф, щастлива, слепешком се бори
с всекидневна (ожесточена) борба и порив!
© Мариола Томова All rights reserved.
