Sep 13, 2014, 10:41 PM

Тъмнина е 

  Poetry » Phylosophy
371 0 0
Тъмни облаци се струпваха
над мястото на чистотата.
Светкавици прорязваха небосвода,
а гласовете им прокламираха
идващата буря.
Беше ден, а всъщност нощ.
Атмосферата трепереше,
предчувствайки края.
Неочаквано лъч светлина
наруши тази реалност.
Не те желая, отмахни се!
- отекна вик и облаците ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Димитров All rights reserved.

Random works
: ??:??