За момичето с тъмните очи, което винаги мълчи.

Така и никой не разбра, кога е тъжна или щастлива тя .

Прикри умело, чувствата свои , така и на, никого не позволи, душата и да отвори.

На въпроса " Как си ?"  - "Винаги добре ! "

На кого му пука,питаше се?!

Времето минаваше, накрая само вятъра в косите и, оставаше .

Морето ту се бунтова, ту спокойно е .

Своята песен, пеят вълните.

Камбанен звън се чува, нечие сърце бушува ...

Момичето с тъмните очи, още съществува...