Търся приятели
Търся приятели
Имах толкова приятели! Изведнъж настъпи мраз.
Търся ги сега къде са и защо сама съм аз?
Бях се доста изкачила, според техните очи.
Слънчогледи краткотрайни пиеха от мен лъчи.
После... преходно е всичко. Смачкаха ме под върха.
Там, в подножието още, ми захвърлиха праха.
И изстрелях се самичка във космичния баланс.
Там приятели да търся – да ги грабна във аванс.
И се люшкам безтегловна. Пипам - да открия бряг,
но ме грабва нечий порив и под нас остава мрак.
И във мен космична песен чух как радостно звънти!
И приятели безбройни песента ми приюти.
© Стойна Димова All rights reserved.
