Търся си кратното
***
През Октомври прескачам дните
тези през, които е сиво и мъгливо,
в дъждовното досущ съм се смирила -
нощта едрее, денят сяда приказливо!
Някак си душевно, изненадеждно
в една неделя с молитвите за Есен -
Месец, сериозен на години копнежно
седна на сърцето ми... и лесно!
На свършека на лятото е малко тъжно
да броиш звезди сама през Октомври -
малко е слънцето, дните валежни...
и открехваш в сезона нова врата!
Нали е мъж - ветровит и кисел по нрав,
Октомври е много променлив!
Имал си път и през друга врата -
скърца с думи, валя... и се опомних!
Пак е Октомври, края на лятното
а небето е някак си синьолъчисто,
търся на сезона си Есен, кратното -
птичка за пролет и камина за зима!
© Елеонора Крушева All rights reserved.
