Ужасна, като никоя ужасна,

ужасно си ужасна, ти!

Ужасна си, когато се усмихваш!

Ужасна си, когато казваш “р”!

И пръстите ти фини са ужасни,

когато кичури коса въртят!

Ужасна си в дванайсет, нула, нула,

когато сандвича изваждаш за обяд!

Ужасна си, когато ми изяждаш

от блокчетата млечен шоколад!

И ризата ти тясна е ужасна,

с копчетата, дето ще и изхвърчат!

Ужасна си, когато със език,

през тънките си устни преминаваш!

Но, най-мъчително ужасна си,

когато дупето в страни го даваш!

От изброеното, дано да си наясно,

каква си неприличница ужасна!

От толкова ужасност се обърках...

И даже, мисля, вече се побърках...!

А ти..., разбра ли свойта същност?

Дали си ти прекрасница ужасна?!?

Или си ужасяващо прекрасна!?!