Убежище
Поканих те в света ми отпреди
ръката си към мене да протегнеш.
Не казвай нищо. Твоите гърди
приела съм за сигурно убежище
и там се търся в три след полунощ,
и там откривам светъл лъч след залез.
Бъди добър. Понякога и лош.
Бъди какъвто искаш. Ще те пазя
в сърцето като рядък диамант,
по тялото си като топла дреха.
Какво си ти за мен дори не знам -
последен пристан, мъничка утеха,
че времето за миг поне ще спре;
че думите ще придобият смисъл;
че любовта ни няма да умре...
В душата ми така си се подписал.
Поканих те в света ми отпреди
ръката си към мене да протегнеш.
Не казвай нищо. Твоите гърди
са моето единствено убежище.
© Яна All rights reserved.
