Убий птицата, тя не е нужна никому.
С крилата си тя никой не ще стопли.
Убий я тихомълком със ума си,
убий и всички други като нея
Убий залеза, за да бъде вечно лято.
Убий нощта, чакаща на прага
и с погледа си леденостуден
отрежи крилата ми, за да не избягам.
И щом убиеш и мен самата,
убий очите, с които си ме виждал
и тръгни си. Остави ми само тъгата
и забрави, че някога си идвал.
© Сюзън Смърт All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
