Nov 4, 2016, 5:27 PM

Убий ме

  Poetry » Love
876 1 1

Давай,
удари ме,
накажи ме,
разнищи ме
и накрая,
моля те, убий ме.
Разбий любовта проклета,
в която бях заклета.
Влачих се след теб, като робиня,
а ти без срам,
без капка жал,
остави ме да гния.
Заблуди ме,
с лъжовна нежност покори ме,
свали бронираната ми жилетка,
но затвори ме завинаги в клетка.
Обичах те, безумно, до полуда,
а ти присмиваше ми се
и казваше, че съм луда.
Удряше с думи и юмруци,
всичко идваше към мен,
със силата на железници камшици.
Хайде, защо не ме убиеш вече?
Нищо не остана,
разкъса ме парче по парче!
Знам, глупачката съм аз,
сама останах в този ужас,
но сякаш бях в транс.
Заслепена от любов,
и от гняв,
че не ме обичаш ти,
насила опитвах,
да се вмъкна в сърцето ти.
Отказвах да те чуя,
отказвах да се подчиня,
любовта ми бе толкова голяма,
повярвай ми, стигаше за двама!
Разбирам, вината си е моя,
затова, убий ме, моля!
Никога от теб не ще да се откажа,
и не мога, разбери ме,
не бих преживяла аз раздяла...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Минчева All rights reserved.

Знам...

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...