Убийствен тен
Миличка, напук на мен
си решила, че ти трябва тен.
Слънцето пече със страшна жар,
получаваш нужния загар.
Ти добиваш бронзов цвят,
аз - разтърсващ аромат.
Станах розов - цвят свиня,
миризмата - в същата графа.
Вижда ти се май шега,
че носа ми изгоря.
Да! Събраха се деца,
смеят ми се на носа.
Как? Да ставам да си ходя?
Та аз залепнах тука.
Виж ги, много ти се моля,
хвърлят си при мен боклука.
Да, искам да те гушна силно,
ала как, като потя се тъй обилно?
После тебе, на света,
най-обичам аз снега.
"Хубава си моя горо", но каде си ти сега,
да се скрия в твоите сенки, че да спра да се потя.
"Питат ли ме де е земята, що най-лубя на света,
тамо, аз ще отговоря...", тамо - дето е снега.
Проклинам този ден ужасен,
когато ме завлече в ада,
вече имам цел, със смисъл ясен -
да избягам във Канада.© Георги All rights reserved.
