УБИЙСТВО
С бръснач отряза ми косите -
потече лепкаво кръвта...
Избоде с кука и очите,
погреба ме дълбоко в пропастта.
Във дрипи ти облече ми душата,
съдрана като тях... на две,
оглушах от крясъка на суетата,
ослепях за синьото небе...
Уби ме с жалка монотонност
в железен пристъп на греха,
с ръка изтри ти илюзорност -
последната утеха от страха...
И изнурена, влачиш ме в калта,
зачернена със тръни от нозете
полепва в гърлото прахта...
дълбае белег от копита на конете.
Отеква болката със вик, в галоп
препуска гневно и пулсира,
заравя ме в изгнил окоп,
да ме жигосва тя не спира...
Не ти ли стига всичко туй:
превърна ме ти във пустиня -
по-бедна съм и от клошар
и прося жално милостиня.
Върви си!... Убиец на души...
Свърши своето призвание -
омаломощена съм... вземи
последната сълза... стенание!!!
© Деси Инджева All rights reserved.
