26.06.2007 г., 16:29 ч.

УБИЙСТВО 

  Поезия
861 0 23
 

С бръснач отряза ми косите -

потече лепкаво кръвта...

Избоде с кука и очите,

погреба ме дълбоко в пропастта.

Във дрипи ти облече ми душата,

съдрана като тях... на две,

оглушах от крясъка на суетата,

ослепях за синьото небе...

Уби ме с жалка монотонност

в железен пристъп на греха,

с ръка изтри ти илюзорност -

последната утеха от страха...

И изнурена, влачиш ме в калта,

зачернена със тръни от нозете

полепва в гърлото прахта...

дълбае белег от копита на конете.

Отеква болката със вик, в галоп

препуска гневно и пулсира,

заравя ме в изгнил окоп,

да ме жигосва тя не спира...

Не ти ли стига всичко туй:

превърна ме ти във пустиня -

по-бедна съм и от клошар

и прося  жално милостиня.

Върви си!... Убиец на души...

Свърши своето призвание -

омаломощена съм... вземи

последната сълза... стенание!!!

© Деси Инджева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??