Убито
Парцалени кукли, с разшити очи,
от ъглите зяпаха как ме убиваше -
безкръвно, до оня, последния хрип.
Сега съм оцъклени, ширнати ириси,
претупана работа, белнат екран.
Не питам заглъхнало "Хайде, примирие?".
Сега съм оттатък, на косъм отсам.
Не чувам да вият сирени на кораби.
За мене е блато обратният път.
А във будоара ти спят изговорени
заблуди и намеци в кръв и от плът.
Защото е вече на гарван окото ти,
ръцете ти имат екзема от мен
(едва ли ще те прегризе тя до кокала).
За хищника също и утре е ден.
От днеска ще гледам беззвучно в тавана ти,
с немигащи, мъртви за тебе очи.
Макар че ме няма, следите останаха
и ясно е кой е убит, кой е жив.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
