Mar 22, 2024, 9:51 AM

Участ

Poetry

314 1 1

УЧАСТ

… ако нявга изчезна,

запомнете след мене едно –
участта ми бе звездна,

беше слънчево малко петно,

беше полет на птица

над полетата с цъфнала ръж,
и Жена с плащаница,

за която бях шеметен мъж! –

беше пролетен вихър

в моя сън, тиха песен и стих,
100 Жени откачиха

покрай мен! – пък и аз откачих,

беше болка и ужас,

беше вик, беше стон, беше смях!
Тих молебен ѝ служа! –

благодарен, че все пак живях.

С невъзможните рими

минах жив! – под небесния свод.
Боже мой, отреди ми

някой по-благ, отвъден Живот!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0