22 mar 2024, 9:51

Участ

Poesía

316 1 1

УЧАСТ

… ако нявга изчезна,

запомнете след мене едно –
участта ми бе звездна,

беше слънчево малко петно,

беше полет на птица

над полетата с цъфнала ръж,
и Жена с плащаница,

за която бях шеметен мъж! –

беше пролетен вихър

в моя сън, тиха песен и стих,
100 Жени откачиха

покрай мен! – пък и аз откачих,

беше болка и ужас,

беше вик, беше стон, беше смях!
Тих молебен ѝ служа! –

благодарен, че все пак живях.

С невъзможните рими

минах жив! – под небесния свод.
Боже мой, отреди ми

някой по-благ, отвъден Живот!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0