22 mar 2024, 9:51

Участ

Poesía

315 1 1

УЧАСТ

… ако нявга изчезна,

запомнете след мене едно –
участта ми бе звездна,

беше слънчево малко петно,

беше полет на птица

над полетата с цъфнала ръж,
и Жена с плащаница,

за която бях шеметен мъж! –

беше пролетен вихър

в моя сън, тиха песен и стих,
100 Жени откачиха

покрай мен! – пък и аз откачих,

беше болка и ужас,

беше вик, беше стон, беше смях!
Тих молебен ѝ служа! –

благодарен, че все пак живях.

С невъзможните рими

минах жив! – под небесния свод.
Боже мой, отреди ми

някой по-благ, отвъден Живот!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0