Участ
Ти никога не би узнал съдба така злощастна,
тя в твоя беден разум е бледа и неясна.
Той трябваше да тегли каретата на ада
и бичове над него кънтяха без пощада.
Сърцето му увито бе в увяхнали листа,
нозете му пречупени,заровени в пръстта.
Обвит във наметало от бял,пречистващ сняг,
той виждаше в живота един нечестен враг.
Във вените му стичаше се изворна вода,
а образът в очите му бе все един-тъга.
Вятърът му носеше неписано страдание,
във шепота му хладен четеше се послание.
Послание,говорещо за рани нелечими.
Послание,напомнящо за грешки непростими.
О,да!Той бе виновен,защото се роди.
Защото тази грешка животът не прости...
тя в твоя беден разум е бледа и неясна.
Той трябваше да тегли каретата на ада
и бичове над него кънтяха без пощада.
Сърцето му увито бе в увяхнали листа,
нозете му пречупени,заровени в пръстта.
Обвит във наметало от бял,пречистващ сняг,
той виждаше в живота един нечестен враг.
Във вените му стичаше се изворна вода,
а образът в очите му бе все един-тъга.
Вятърът му носеше неписано страдание,
във шепота му хладен четеше се послание.
Послание,говорещо за рани нелечими.
Послание,напомнящо за грешки непростими.
О,да!Той бе виновен,защото се роди.
Защото тази грешка животът не прости...
© Петя Косева All rights reserved.
