Участие в играта
Топли спомени нахлуват в мен
от времето, било не тъй отдавна.
Мечтаехме, гледахме ден след ден
в една посока, в бъднина славна.
Къде останаха онези дни…
защо ли промениха се нещата?
Забравили за нашите мечти,
въртим се на живота в кръговрата.
Не се гледаме вече като преди,
разговорите все не се получават.
Живеем с теб ден за ден, уви,
със страх: „Децата да не научават”.
Ала децата някак го усещат,
от тях да скриеш нещо не става.
За нашата игра се предусещат
и всичко в сърчицата им остава.
А можеше да бъде по-различно,
не можеше, а мисля, още може.
Трябва само нещо много лично
от чувства предишни да се каже.
Не само да се каже, да се мисли,
да се чувства с много плам и сила,
че думите без мисъл са излишни,
а мислите без обич са насила.
Живеем с теб, мъчим си живота,
обичаме се, но не се получава…
Един без друг не можем и минута,
а заедно ли сме, нещо нагорчава.
Какво се случва с нас? - днес питам,
но кой ли питам, дали отговора знаем...
Игра това е, много сложен алгоритъм,
почнали сме я… докрай ще я играем.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
