Учители
1, Учители на злото
Невидими те са, но има ги всеки -
човекът не е само сбор от добро -
и водят го често по стръмни пътеки,
в косите му тъкат златисто сребро.
* * *
Най-после от мене Страхът отпътува...
а вчера простих се и със Ревността,
животът с учители скъпо ми струва -
от детството мое до днес в зрелостта.
Когато започна прощална раздяла -
на крачка застанал бях от пропастта.
Вината бе път по морето избрала,
след нея напусна ме и Подлостта.
Учителка имах - "Тя мен не обича..."
и дружи с Омраза, със Злоба, с Гневът,
към другия бряг аз видях ги да тичат,
след пищна карета край речния път.
Простих се с учителя по Безпокойство.
Замина с последния курс на "Балкан"
с присъщото му завидно достойнство,
за сбогом протегна ми своята длан.
След него пристъпва прикрит Егоизъм...
и Слава, Суетност, Показност, Срам.
Плачът, Отчаяние и Мазохизъм -
напускат със Гордост от тялото-храм.
Върви и учителят ми по Съмнение.
Заплака Тъгата със Жал и Печал.
И Горест потегли на път с Нетърпение,
с музейния ни дилижанс остарял.
След тях са Измама, Кражба, Клеветата -
госпожици видни от висшия ранг -
с най-мила любовна прегръдка с Лъжата,
напуснаха моята крепост със танк,
случайно забравен, лежал не нарязан
незнайно от кой бе оставен за брак...
Водачът на танка - кокетка Съблазън -
посока избрала с космически знак.
Порочност и Леност с прикрита Ненавист,
учител Морал по любовния глад,
Магия и Клетва, Презрение, Завист,
Надменност... и Ректорът в моя див свят...
* * *
Дарявах им с радост червеното цвете,
във знак на признателност, почит, любов.
Свободен съм вече със диплом в ръцете -
за подвизи славни и днес съм готов.
18,10 ч., 9 април 2007
ред. 11,30 ч., 21 февруари 2019
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
