Невидими те са, но има ги всеки -
човекът не е само сбор от добро -
и водят го често по стръмни пътеки,
в косите му тъкат златисто сребро.
* * *
Най-после от мене Страхът отпътува...
а вчера простих се и със Ревността,
животът с учители скъпо ми струва -
от детството мое до днес в зрелостта.
Когато започна прощална раздяла -
на крачка застанал бях от пропастта.
Вината бе път по морето избрала, ...