Учителката
УЧИТЕЛКАТА
(На Лона)
* * *
Ти дошла си сега на света
на Земята в пореден живот,
да пробудиш от сън паметта
на заспалия български род.
Похитила е чалга ума
на децата ни, на младежта.
Ще измие ли някой срама
от духовната им нищета?
Над Земята плющят знамена,
а във Сирия, в древен Ирак
и в Украйна бушува война…
тук в родината броди скрит враг.
И по нашите родни поля,
марширува войник чужденец.
Там, народът кръвта си проля
да живее свободен творец.
В този свят на разруха, войни
под угроза Земята е днес.
На децата ѝ ти помогни,
да обичат народа злочест!
Научи тези малки деца
на завет, завещан от деди:
да израстат с любящи сърца
и с мечти – пътеводни звезди!
11 септември 2015
(Из „Октомврийски рози“-
четвърта книга на „Повеите
на любовта“
Иван Митов
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
