Удавник
По пътя натоварих се с печал –
и в девет хоризонта те намирах.
Когато след поредния скандал,
напусна тази свъсена квартира,
сърцето мъжко се удави в плач,
и без задръжки падна на земята,
в утробата на скверния палач –
и в дланите на северния вятър.
Макар да бях на словото леяр,
бунтар и негодуваща пантера –
в оловото на звездния ти чар,
отново сътворявахме химери.
Износих медальона на гърди…
По време на войни и на преврати
изгубих се в дълбоките води…
И в хилядите твои аромати…
© Димитър Драганов All rights reserved.
