Угаснала звезда
Душата ми без тебе е пустиня,
живот потънал в мрак и пустота,
исках аз да бъда твоята богиня,
а не твоята угаснала звезда.
Не исках да оставя в тебе рана,
защо ли мислиш, че сгреших,
не разбрах какво все пак стана,
да бъда твоя аз сама реших.
Страдам днес, когато ти си тъжен
тогаз тревога, страшно ме гнети,
иска ми се ти да бъдеш нежен,
а моят лик да свети в твоите мечти.
Твоят глас и днеска чувам,
чак тогаз безкраен е денят,
в твойте думи аз да вярвам,
в мен да няма сянка от вина.
Не искам да живея аз ранена,
тежка болка в душата ми лежи,
че дълго любовта ми бе стаена,
не разбра ме ти и това сега - тежи.
Не знам защо така се случи,
изчезнаха за миг всичките мечти,
една раздяла, а страшно ме гори,
че от нашата любов омраза се роди.
Теб ще чакам, даже да е много,
каквото и да струва ми това,
аз не искам да те съдя строго,
за теб ще бъдат моите слова.
Ако някой ден, друго ти решиш
и със поглед ми покажеш любовта,
знай тогава само не грешиш,
ще тръгна аз и ще погазя гордоста.
© Деси Шукадарова All rights reserved.
