Ухае на тамян
Ухае силно,
много силно на тамян. Задъхва чак.
По устните напукани попиват
живителните капчици
от вино и смирна
и утоляват жаждата през дните...
...
Очите ми са ручеи пенливи
от ситни пръски нежнолико слово,
което гали листите
със струйки дългоживи...
През тях единствено успявам
да те видя...
...
Прекръствам минало
и бъдеще –
сега.
И тихичко мълвя молитва свята.
Повтарям “Отче наш ...”
на глас
и пред олтара три свещички
ще запаля:
преплетени
ще бъдат две от тях – за нас,
а третата
отдено ще запаля
и тя ще бъде малък светъл знак
на любовта родена...
...
Кандилото на времето се люшка,
а паметта
с годините изгаря...
До болка всеки спомен избелява
и до безпаметност
изчезва –
прах в прахта,
но любовта в сърцето ни - остава...
...
Ухае силно
много силно на тамян. Задъхва чак.
А в мен
се раждат хиляди въпроси
И търся отговорите
и знам
и знам
вървя ... натам...
а чувствата ми - стават все по-боси...
...
Видях дете,
което ме изпращаше до кея
и чух как
плачеше неистово след мен...
То махаше
и махаше с ръце – криле сломени,
но ме изпращаше с очaкване -
с очакване,
че може да се върна
и с погледа си пак да го прегърна.
...
Но аз вървях. Обръщах се,
обръщах ...
Сърцето ми пристъпвайки кървеше,
а после ...
се изгуби бавно в здрача...
Детето,
повече след мен не го видях...
...
Пробита лодката от спомени потъна.
Греблата
постепенно в мен се свиха
а аз потъвах
и потъвах
до дъно в себе си достигах,
а после
пясъка целувах
изтекъл между листи тънковлажни ...
...
Ухае силно
много силно на тамян. Задъхва чак.
Очите ми
се къпят в морска пяна...
Словата
са преминали през нас,
а аз съм тук –
сега съм тук
и искам,
много искам да остана...
От светлина,
със светлината съм заляна ...
...
И те обичам много...
© Йоанна All rights reserved.
