Jun 29, 2016, 9:57 AM

Ухае на юни

  Poetry
896 0 4

Ухае на юни. Нощи горещи.

Вятър поклаща клони едва.

Щурчета нейде тихичко свирят.

Светулки просветват в нощта.

 

Виж, тази нощ луната е цяла.

Носи се мирис от цвят на липа

Тътен в небето, бляскава диря…

После... много, много вода.

 

Ухае на юни, но бавно си тръгва.

Малко тъжен и така уморен.

Идва юли, още е лято. Имам вяра

за нещо специално - само за мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...