Mar 14, 2010, 12:24 PM

Ухание на мъж 

  Poetry » White poetry
1021 0 17

Във допира на длани, устни...
когато няма начин по земя да стъпвам,
когато се превръщам в път от нежност,
политам със криле в ухание на мъж.
Той, който думичка не казва,
но с погледа си като книга ме разлиства.
Чете ме с жажда, като нямо кино.
И тръгва си, разбрал, че ме обича.
Сълзите ми са път към Рая.
Последната любов не се изкупва.
Тя грях не е, не е и слава,
а зрънце от полето ми - живот.
Което с дни и нощи сърце преплитам,
за да омеся хляба си  - любов,
и после дълго хапката преглъщам,
тъй дълго, колкото един живот.
А сладостта и в мен е обич,
която със години в коси от нацъфтяла ръж
със нишки сребърни изплита
уханието си на мъж...

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??