Ухая на любов
Ухая на любов и пълнолуние,
в косите ми липа е нацъфтяла.
Не си до мен, а някъде в мечтите ми
и вдишваш аромата ми незнаен.
В ливадите, изплели равеници,
душата ми на воля се протяга.
Не си до мен, но виждат те очите ми -
по пътя отдалече се задаваш.
В потока заигран между тревите
гласът ми се извива като струна
и в полунощ излезли самодиви,
невинно уж, на пътя ти танцуват.
Звездите от уплаха прималяват
и гаснат по една като свещици.
Но те не знаят - на любов ухая -
със цъфнала липа в косите.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
почти нямам "щастливи" стихове.
